поопростявал е

Речник на българския език

1. поопростявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поопростявал е е производна форма на поопростявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поопростявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поопростявал е е производна форма на поопростявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поопростявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поопростявал е е производна форма на поопростявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).