поопростявало

Речник на българския език

1. поопростявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поопростявало е производна форма на поопростявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поопростявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поопростявало е производна форма на поопростявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поопростявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поопростявало е производна форма на поопростявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поопростявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поопростявало е производна форма на поопростявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).