поопростило е

Речник на българския език

1. поопростило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поопростило е е производна форма на поопростя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поопростило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поопростило е е производна форма на поопростя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).