поопростил
1.
поопростил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поопростил
е производна форма
на поопростя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поопростил —
мин. деят. св. прич. м. р.
поопростил
е производна форма
на поопростя (мин. деят. св. прич. м. р.).