поопреснил

Речник на българския език

1. поопреснил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поопреснил е производна форма на поопресня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поопреснил — мин. деят. св. прич. м. р.

поопреснил е производна форма на поопресня (мин. деят. св. прич. м. р.).