поопознал

Речник на българския език

1. поопознал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поопознал е производна форма на поопозная (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поопознал — мин. деят. св. прич. м. р.

поопознал е производна форма на поопозная (мин. деят. св. прич. м. р.).