пооплакал

Речник на българския език

1. пооплакал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооплакал е производна форма на пооплача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пооплакал — мин. деят. св. прич. м. р.

пооплакал е производна форма на пооплача (мин. деят. св. прич. м. р.).