поопичаха

Речник на българския език

1. поопичаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поопичаха е производна форма на поопичам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поопичаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

поопичаха е производна форма на поопичам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).