поопипало

Речник на българския език

1. поопипало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поопипало е производна форма на поопипам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поопипало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поопипало е производна форма на поопипам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поопипало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поопипало е производна форма на поопипам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поопипало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поопипало е производна форма на поопипам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).