поопипали

Речник на българския език

1. поопипали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поопипали е производна форма на поопипам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поопипали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поопипали е производна форма на поопипам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. поопипали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поопипали е производна форма на поопипам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. поопипали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поопипали е производна форма на поопипам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).