поопекъл

Речник на българския език

1. поопекъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поопекъл е производна форма на поопека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поопекъл — мин. деят. св. прич. м. р.

поопекъл е производна форма на поопека (мин. деят. св. прич. м. р.).