поопекло

Речник на българския език

1. поопекло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поопекло е производна форма на поопека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поопекло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поопекло е производна форма на поопека (мин. деят. св. прич. ср. р.).