поометяло

Речник на българския език

1. поометяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поометяло е производна форма на поомета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поометяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поометяло е производна форма на поомета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).