поометяла

Речник на българския език

1. поометяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поометяла е производна форма на поомета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поометяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поометяла е производна форма на поомета (мин. деят. несв. прич. ж. р.).