поометеше

Речник на българския език

1. поометеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поометеше е производна форма на поомета (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поометеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поометеше е производна форма на поомета (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).