поомекнели

Речник на българския език

1. поомекнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поомекнели е производна форма на поомекна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поомекнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поомекнели е производна форма на поомекна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).