поомекнела

Речник на българския език

1. поомекнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поомекнела е производна форма на поомекна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поомекнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поомекнела е производна форма на поомекна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).