поомекнал

Речник на българския език

1. поомекнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поомекнал е производна форма на поомекна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поомекнал — мин. деят. св. прич. м. р.

поомекнал е производна форма на поомекна (мин. деят. св. прич. м. р.).