поомеквало

Речник на българския език

1. поомеквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поомеквало е производна форма на поомеквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поомеквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поомеквало е производна форма на поомеквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поомеквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поомеквало е производна форма на поомеквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поомеквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поомеквало е производна форма на поомеквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).