поомеквала

Речник на българския език

1. поомеквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поомеквала е производна форма на поомеквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поомеквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поомеквала е производна форма на поомеквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поомеквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

поомеквала е производна форма на поомеквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. поомеквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поомеквала е производна форма на поомеквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).