поомеквал

Речник на българския език

1. поомеквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поомеквал е производна форма на поомеквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поомеквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поомеквал е производна форма на поомеквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поомеквал — мин. деят. св. прич. м. р.

поомеквал е производна форма на поомеквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поомеквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поомеквал е производна форма на поомеквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).