поолющил

Речник на българския език

1. поолющил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поолющил е производна форма на поолющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поолющил — мин. деят. св. прич. м. р.

поолющил е производна форма на поолющя (мин. деят. св. прич. м. р.).