поолюля

Речник на българския език

1. поолюля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поолюля е производна форма на поолюлея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поолюля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поолюля е производна форма на поолюлея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).