поолюлеела

Речник на българския език

1. поолюлеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поолюлеела е производна форма на поолюлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поолюлеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поолюлеела е производна форма на поолюлея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).