поолекнела

Речник на българския език

1. поолекнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поолекнела е производна форма на поолекна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поолекнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поолекнела е производна форма на поолекна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).