поолекнел

Речник на българския език

1. поолекнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поолекнел е производна форма на поолекна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поолекнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поолекнел е производна форма на поолекна (мин. деят. несв. прич. м. р.).