поокъсяха

Речник на българския език

1. поокъсяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

поокъсяха е производна форма на поокъся (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поокъсяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поокъсяха е производна форма на поокъсея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).