поокъсял е

Речник на българския език

1. поокъсял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поокъсял е е производна форма на поокъся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поокъсял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поокъсял е е производна форма на поокъсея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поокъсял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поокъсял е е производна форма на поокъсея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).