поокъсяла

Речник на българския език

1. поокъсяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поокъсяла е производна форма на поокъся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поокъсяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поокъсяла е производна форма на поокъся (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. поокъсяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поокъсяла е производна форма на поокъсея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. поокъсяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

поокъсяла е производна форма на поокъсея (мин. деят. св. прич. ж. р.).