поокъсявало съм

Речник на българския език

1. поокъсявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поокъсявало съм е производна форма на поокъсявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. поокъсявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поокъсявало съм е производна форма на поокъсявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. поокъсявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поокъсявало съм е производна форма на поокъсявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).