поокъсявало

Речник на българския език

1. поокъсявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поокъсявало е производна форма на поокъсявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поокъсявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поокъсявало е производна форма на поокъсявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поокъсявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поокъсявало е производна форма на поокъсявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поокъсявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поокъсявало е производна форма на поокъсявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).