поокъсявала

Речник на българския език

1. поокъсявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поокъсявала е производна форма на поокъсявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поокъсявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поокъсявала е производна форма на поокъсявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поокъсявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

поокъсявала е производна форма на поокъсявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. поокъсявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поокъсявала е производна форма на поокъсявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).