поокъсил е

Речник на българския език

1. поокъсил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поокъсил е е производна форма на поокъся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поокъсил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поокъсил е е производна форма на поокъся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).