поокъсило е

Речник на българския език

1. поокъсило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поокъсило е е производна форма на поокъся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поокъсило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поокъсило е е производна форма на поокъся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).