поокъсило

Речник на българския език

1. поокъсило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поокъсило е производна форма на поокъся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поокъсило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поокъсило е производна форма на поокъся (мин. деят. св. прич. ср. р.).