поокъсили

Речник на българския език

1. поокъсили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поокъсили е производна форма на поокъся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поокъсили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поокъсили е производна форма на поокъся (мин. деят. св. прич. мн. ч.).