поокъсила

Речник на българския език

1. поокъсила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поокъсила е производна форма на поокъся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поокъсила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поокъсила е производна форма на поокъся (мин. деят. св. прич. ж. р.).