поокъсил
1.
поокъсил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поокъсил
е производна форма
на поокъся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поокъсил —
мин. деят. св. прич. м. р.
поокъсил
е производна форма
на поокъся (мин. деят. св. прич. м. р.).