поокъси

Речник на българския език

1. поокъси — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поокъси е производна форма на поокъся (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поокъси — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поокъси е производна форма на поокъся (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поокъси — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поокъси е производна форма на поокъся (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поокъси — повелително наклонение, ед. ч.

поокъси е производна форма на поокъся (повелително наклонение, ед. ч.).