поокъсахте

Речник на българския език

1. поокъсахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

поокъсахте е производна форма на поокъсам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поокъсахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

поокъсахте е производна форма на поокъсам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).