поокъсал е

Речник на българския език

1. поокъсал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поокъсал е е производна форма на поокъсам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поокъсал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поокъсал е е производна форма на поокъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поокъсал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поокъсал е е производна форма на поокъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).