поокъсала

Речник на българския език

1. поокъсала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поокъсала е производна форма на поокъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поокъсала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поокъсала е производна форма на поокъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поокъсала — мин. деят. св. прич. ж. р.

поокъсала е производна форма на поокъсам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. поокъсала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поокъсала е производна форма на поокъсам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).