поокъсал

Речник на българския език

1. поокъсал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поокъсал е производна форма на поокъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поокъсал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поокъсал е производна форма на поокъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поокъсал — мин. деят. св. прич. м. р.

поокъсал е производна форма на поокъсам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поокъсал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поокъсал е производна форма на поокъсам (мин. деят. несв. прич. м. р.).