поокършил

Речник на българския език

1. поокършил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поокършил е производна форма на поокърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поокършил — мин. деят. св. прич. м. р.

поокършил е производна форма на поокърша (мин. деят. св. прич. м. р.).