поокършел

Речник на българския език

1. поокършел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поокършел е производна форма на поокърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поокършел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поокършел е производна форма на поокърша (мин. деят. несв. прич. м. р.).