поокуражавали

Речник на българския език

1. поокуражавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поокуражавали е производна форма на поокуражавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поокуражавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поокуражавали е производна форма на поокуражавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. поокуражавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поокуражавали е производна форма на поокуражавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. поокуражавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поокуражавали е производна форма на поокуражавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).