поокопитило е

Речник на българския език

1. поокопитило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поокопитило е е производна форма на поокопитя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поокопитило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поокопитило е е производна форма на поокопитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).