поокопити

Речник на българския език

1. поокопити — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поокопити е производна форма на поокопитя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поокопити — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поокопити е производна форма на поокопитя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поокопити — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поокопити е производна форма на поокопитя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поокопити — повелително наклонение, ед. ч.

поокопити е производна форма на поокопитя (повелително наклонение, ед. ч.).