поокопитеше

Речник на българския език

1. поокопитеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поокопитеше е производна форма на поокопитя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поокопитеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поокопитеше е производна форма на поокопитя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).