поокопител

Речник на българския език

1. поокопител — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поокопител е производна форма на поокопитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поокопител — мин. деят. несв. прич. м. р.

поокопител е производна форма на поокопитя (мин. деят. несв. прич. м. р.).